Независимо, че тази година се навършват 36 години от излъчването на пилотния епизод, „Туин Пийкс“ продължава да въздейства и вълнува. Прилича на хубаво дълго отлежало вино. Врата (или по-скоро завеса!) към един не по-добър, но по-хипнотичен и пленяващ свят. Сънищата и фантазиите се преплитат в едно и се превръщат в реалност. Изобилие от колоритни, различни и ексцентрични образи добавят цвят на мрачния горски пейзаж.
„Туин Пийкс“ е нещо повече от етикетите: „ужаси“, „криминален“, „драма“… „Кой уби Лора Паумър?“ не е единственият, а може би не е най-същественият въпрос, който сериалът поражда. „На какво сме готови?“, „За кого си струва да се бориш?“, „ Да жертваш себе си, за да спасиш другите…“, „Какво е злото, а доброто?“, „Между любовта и стараха..“, „Какво е истинското приятелство?“ „Кои сме ние?“…
Да оставим на страна отговорите на тези въпроси. Сигурна съм, че те ще дойдат, когато сме готови да ги осъзнаем напълно. В някой слънчев пролетен или дъждовен ноемврийски ден, на някое диво, или може би оживено място.
Нека днес използваме „хубавото време“ и направим една разходка в света на „Туин Пийкс“!
(Не се препоръчват високи токчета и официални тоалети!)
Гората
Там, където всичко започна…
Не усещате ли аромата на смола? Дъгласови ели от двете страни на пътя. Колко много тайни се крият в гъстите непроходими гори! Нека послушаме гласа на елите и да научим някоя мистериозна история. Не ги ли чувате? Дайте им време, ще ви се доверят. Докоснете острите им иглички, прегърнете ги, после седнете и пак се заслушайте. Ето, те говорят… Чувам писък или рев, огън, който пука… Останалото е тайна!
Водопадът
Присъства в почти всеки епизод. Със своите осемдесет и два метра създава усещане за величие и поражда страх. Намира се в северозападната част на Америка. Кръстен е на града, на чията територия е разположен – Снокуалми, източно от Сиатъл.
В миналото коренните американци, които бродели из долината в близост до водопада, били известни като хора на луната. Елени и планински кози живяли волно в близост до река Снокуалми. „Лунното“ племе установило лагер в подножието на планината Си и основало села. Снокуалми от езика на салиш (индианското племе) означава луна. Съвпадение ли е с тематиката на „Туин Пийкс“? Не мисля така.
Сънят
Едва ли някой иска да бъде част от сънищата на агент Дейл Купър… Има ли желаещи? Могат ли сънищата да ни покажат пътя към истината и да ни отведат на правилното място? Може би затова хората често на могат да заспят. Понякога отговорите са трудни за преглъщане и предпочитаме загадката да остане вечна. Смелостта не е само на думи. Какви сънища сънуват в Туин Пийкс? Ами… има мъдри великани, танцуващи джуджета, изискани дами, удобни кресла и зло – много зло – на фона на…
Червените завеси
…и черно-белия илюзорен под. Момента, в който фантазията се прелива с действителността. Това състояние прилича на акварел на талантлив художник. Дърпаш едната завеса – зловеща и хипнотична стая, дърпаш друга – още по-дяволито, трета – това е краят. Всичко зависи от теб. Ще спасиш ли собствената си душа или ще опазиш нечий живот? Вие какво бихте избрали?
Ароматно кафе, черешов пай, понички
„Туин Пийкс“ не е само в черно и червено. Време е за почивка и десерт! Невъзможно е да говорим за мистериозния свят на Дейвид Линч и да не си представим закуската на агент Купър и шериф Хари Труман, а също и аромата на силно кафе. Човек не може да решава важни проблми на празен стомах, нали?! Колко ли пая приготвят в „RR“ на ден, за да стигнат за всички любители?!
Совата
Тя е страж, тя е зловещото, тя е тайната. Още един неотлъчен символ на мистерията. Сега е ден и няма да я видим, но зад всеки дънер и клон се усеща присъствието на „черна“ магия. Две невидими очи, които следят всяка стъпка, всеки грешен ход в нашия живот. „Совите не са това, което са.“
Музиката
Дори от нея побиват тръпки! Наистина ли само паят и кафето се оказаха, че носят ведрина? Определено – не. Да не забравяме заплетените любовни триъгълници и четириъгълници, слуховите апарати…
Но сега за култовия саундтрак. Дело на Анджело Бадаламенти, който е създал музика за не един известен филм. Композициите му за „Туин Пийкс“ му носят награда „Грами“. Запечатват се трайно. Ето, пред очите ми пъстрият дрозд, чуруликащ на фона на „Twin Peaks Theme“; Одри, която танцува на място по странен и леко нескопосан начин на мелодията „Audrey’s Dance“…
Стъмнява се. Май че е по-добре да се прибираме. Обратен завой. Отляво се чува шума на водопада и се подава сгушен „Грейт Нортърн Хотел“. Отзад остава дъскорезницата. С пълна газ покрай дома на Лора, „RR“ и Шерифството. В дясното огледало се вижда табелата с надпис: „Добре дошли в Туин Пийкс! Население – 51 201“. Отгоре е кацнала сова, а в очите ѝ блещукат пламъчета…
До следващия филм, роман, албум или по-скоро… до следващото приключение!
No responses yet