След едномесечно турне из цялата страна Odd Crew се завърнаха във Varna Live Club, за да ни подарят над тричасова акустична магия. Любими песни, хубави разговори, усмихнати лица, пламъци в очите, бира, светлини, море, облаци … и дъжд. Odd Crew Acoustic във Варна – сбъдната мечта.
Минути преди концерта Odd Crew отделиха от ценното си време, за да ми разкажат повече за акустичното турне, приятелството и музиката. Отсреща морето е застинало и спокойно – в пълен контраст на моите емоции. Но вълнението и притеснението веднага се изпаряват, щом се запознавам с момчетата от любимата ми група…и с Оби-Уан Кеноби (кучето на Васко Райков), който стои вярно до своя стопанин по време на целия разговор. Отдавна не бях срещала толкова земни и истински хора. Удоволствие бе да се запозная с тях.
Навън вали, но в бекстейджа е топло и уютно. Разговорът тече на фона на любими песни и групи (Black Sabbath, The Doors, Metallica…). Като една типична вечер у дома.
Затворете очи и се насладете – на сцената са Odd Crew!
Снимка: Бояна Димитрова
Моментът, който толкова очаквах, най-сетне настъпи. Как мина турнето досега?
Васко Райков: Беше жестоко! Започнахме с Ловеч, където не бяхме свирили до момента – в едно старо кино. Ужасно красив концерт, въпреки че имаше страшно малко хора. Вторият град, в който не бяхме стъпвали до това турне, беше Карлово. Свирихме в малко кафе, но пък гостоприемството, което получихме от публиката и самите собственици, беше невероятно. За Пловдив и София няма какво да говорим. Всичко беше абсолютно умопомрачително от гледна точка на фенове, на изживяване. Там направихме все пак по две дати. Също така и във Велико Търново, където се появиха фенове от почти цяла България. Доста хора бяха решили да си направят Odd Crew екскурзия, което беше жестоко изживяване за нас.
Освен много добри музиканти вие сте и верни приятели. Това ли е тайната на изключителната музика, която създавате?
Мартин Стоянов: И да има тайна – със сигурност не я знаем!
Васко Райков: Животът ни е научил да вярваме в това, което искаме да направим, и да следваме мечтата си. Тя ни е довела дотук. Много пъти сме обяснявали на хората около нас, че отстрани нашето семейство изглежда супер сплотено и всичко е велико, но ние всъщност сме в постоянна борба – всеки със себе си и всеки помежду си. Освен добрите моменти в семейството, имаш да решаваш една камара неща. Всеки един от нас има три брака освен жените си. Нещата стават по-сложни. Единственото, което ни води като пътеводна светлина, е, че се обичаме… И това да правим музика.
снимка: Licata.bg
А как съумяхте да съхраните приятелството? Вече повече от 25 години.
Мартин Стоянов: За това няма рецепта. Аз го отдавам на музиката и на това, че израснахме заедно. И късмет, вероятно.
Боян (Бонзи) Георгиев: И на това, че трудно се отказваме. Понякога не ни е толкова добра черта. Бих казал, че не се отказваме въобще. Но през последните години се научихме, че трябва да оставим част от идеите, за да реализираме други…
Васко Райков: Чакай, чакай! Не сме се отказали от нищо! Може да сме ги забавили малко. Както се казва на английски език: „Shoot for the stars!“. Поставяш си високи цели, за да постигнеш поне част от нещата.
Мартин Стоянов: И невъзможни срокове. Защото без краен срок, нищо не се случва.
Васко Първановски: Отсяваме част от идеите си. В един момент е невъзможно да осъществиш всичко и от петнайсет трябва да се насочиш към пет, за да успееш. Особено, когато всичко си правиш сам, както сме ние.
Васко Райков: Да, Odd Crew сме ние четиримата плюс нашите семейства и екипът от приятели. Когато на нас ни трябват хора, които да обслужат сцената, това означава, че идват най-близките ни приятели, които знаят много добре какво трябва да се случи.
Васко Първановски: Винаги сме си мечтали, когато станем голяма банда, екипът да бъде от най-близките ни хора. Сега се замислям, че лека-полека, даже за нашите ширини, направо сме си я сбъднали.
Васко Райков: Това, че те са част от семейството, е бонус, защото тези хора, за които говорим, са адски професионалисти. Когато попаднат на едно шоу и трябва да си свършат работата, са абсолютно безкомпромисни и никой не мърда, докато не се убеди, че всичко е наред. Даже някой път се чувстваме като Led Zeppelin.
Odd Crew Acoustic в София
снимка: Licata.bg
Музиката ви, освен че винаги е на световно ниво, е съпътствана от много добро графично оформление и идея на обложки, мърч и видеа. Кой стои зад идеята на обложките на последните ви албуми? На мен лично много ми въздействат тези образи с неясни лица.
Мартин Стоянов: Ние четиримата като идея.
Боян (Бонзи) Георгиев: Като реализация – първата Петър Димов-Българевеца направи снимката, втората също.
Мартин Стоянов: За третата идеята пак беше на четиримата, но я реализирахме аз и Васко.
Боян (Бонзи) Георгиев:: Всички обложки на „Dark Matters“ са фотографии.
Васко Първановски: Надявам се и за номер четири да спазим.
Мартин Стоянов: Да видим. Идеята още не е дошла.
„Morning Lights“, „Lay On Me“, „Desert Skies“, „A Thousand Smiles“ – изброявам ви част от списъка ми с любими песни. И четирите имат много дълбок текст. Те ме избавят от самотата и ми помагат в трудни моменти. На вас музиката действа ли ви като спасител? И има ли песни, които усещате като спасителни пояси?
Васко Първановски: Цялото свирене за мен е спасителен пояс. Пътуването, свиренето, контактът ни на сцена и извън сцена – това е достатъчно за мен. Вчера като си говорихме на тази тема слушах албума „A Bottle of Friends“. Викам си: „Чакай да видя какво сме правили, защото нямам никакъв спомен.“ Замислих се, че все повече история се трупа зад гърба ни. Стана ми хубаво, че всеки албум е по някакъв начин различен и мога да усетя всяка една наша ера, да ми върне спомените, което е много готино. Всеки си има някаква песен, която свързва с даден момент и с аромати.
Васко Райков: Обикновено като подуша миризма на мазе се сещам за някакъв клуб, през който сме минали през годините. А за текстовете и посланията – те не са случайни. Това са неща, които са минали през главите и сърцата ни. Радваме се, че сме го предали по начин, по който и ти, и други са го усетили. През мен минаха хора, които казаха: „Благодаря ви! Тази и тази песен ми спасиха живота, защото мислех да приключвам.“ Когато чух това нещо, разбрах, че не съм сам и се почувствах част от нещо по-голямо. Мисля, че това е най-великото нещо. Всъщност музиката е най-голямото лекарство на планетата.
Мартин Стоянов: И най-великото изкуство.
Васко Първановски: Колко е готино някой да ти каже тези неща, защото те кара да се замислиш и самият ти. Така се случи като ви пратих този коментар преди две вечери, който съвсем случайно засякох.
Васко Райков: Отново същото нещо в тази посока. На един човек баща му получава инсулт и трябва да се грижи за него. И всъщност „Morning Lights“ е парчето, с което е посрещал сутринта в болницата заедно с баща си. Ужасно! Много е трудно, защото като излезеш на сцена, емоциите така те превземат. Много често аз лично не мога да изпея песента като хората.
Текстовете ли идват първо или музиката?
Васко Райков: Музиката е първа. Така е било винаги – 26 години. С изключение на „The Moment“, където музиката я имаше, но текстът беше малко преди това. И по някаква магическа схема текстът пасна. Това е единственото парче, за което е имало готов текст. Иначе обикновено музиката идва първа. Той (Васко Първановски) предлага рифове, сядаме, правим аранжименти и т.н. Мислим заедно върху мелодията, и всичко останало. След това някой подхвърля някаква фраза, над която го отвява текстът. Обикновено накрая аз финализирам текстовете, но пак участваме всички.
Васко Първановски: Интересен момент е, когато слушам демото, има изпяти къде английски, къде измислени фрази. Това ти дава още нещо, защото си казал нещо първосигнално, както е дошла самата идея. Трудно е после да го довършиш.
Васко Райков: Музиката те е накарала да помислиш за дадена фраза без дори да знаеш защо това парче трябва да звучи по този начин. Винаги е било така. „I Ain’t Losing Myself“, „Fallen Down“ – всичките. Обикновено припевът е готов още на демоверсията и оттам трябва да завъртя текста, така че да създадем смисъл. Толкова си свикнал с припева по време на слушането на демото, че в един момент не можеш да се отървеш от тази мисъл. Моментът, в който го промениш, това парче губи смисъл за теб. И започваш да променяш всичко останало. Това е като да си поставиш цел. Не те интересува колко криволичи пътят, докато стигнеш до нея. Важното е, че постигаш целта накрая. Текстът не е текст сам по себе си, а изпяването, което също е инструмент. Гласът също е инструмент.
снимка: Licata.bg
Музиката ви винаги ме съпътства по време на моите пътешествия. Вие обичате ли да пътувате и имате ли някакво любимо място, на което често се завръщате?
Васко Първановски: За рамките на България доста пътуваме. Любимо ми е, когато сме на репетиции в студиото. Също когато съм вкъщи със семейството. Винаги е приятно да се завърнеш у дома. Хубавото е, че когато сме заедно, ние винаги се чувстваме добре.
Мартин Стоянов: Винаги сме си вкъщи.
Васко Първановски: Липсват ни хората около нас, които искаме да видим.
Васко Райков: Аз обожавам да пътувам! Както е казал великият Джон Бонъм: „Групата е група, когато е на път.“ Така че пътешествието е най-якото нещо. Колкото и да е трудно, колкото и да е тежко, защото всеки си представя, че музикантският живот е голяма веселба. А това са едни неуморни часове с по три-четири до пет часа сън на нощ. Но, когато станеш сутринта, си добре и готов за следващия ден.
Мартин Стоянов: А като конкретен град, в който аз обичам да се връщам – това е Будапеща. Не знам защо. Навява ми нещо. Дали заради парчето на Jethro Tull („Budapest“), не знам. Най-вероятно и това.
Васко Райков: Аз не мога да кажа за град. Всеки град го свързвам с различни спомени, хора, преживявания. В много от градовете имам добри и лоши преживявания. Ето, сещам се, Севлиево. Беше адски приятно да ходим там, въпреки че клубът е супeр малък. Имахме сплотена аудитория, докато не извадиха пистолет и не започнаха да стрелят срещу нас. Оттогава не сме стъпвали там. Има една камара неща, които може да ти харесват или да не ти харесват, но това е животът на път. Не знаеш какво да очакваш. Това е опитът на музиканта.
Кой е концертът на Odd Crew, който ще остане завинаги в сърцата ви?
Васко Райков: Днешният!
Мартин Стоянов: Това е добър отговор.
Васко Райков: Наистина не можем да ги мерим. Както с пътуванията – всеки град, всеки концерт… Между другото има един концерт, който винаги ще остане в моето сърце. Преди 26 години, когато в една неделя свирихме пред собственика на клуба, пред бармана и пред охраната. Чудихме се дали да си тръгваме, или не. В крайна сметка си казахме, че сме тук, разпънали сме, свирим. Направихме час и половина шоу, след което шефът на клуба каза: „Пичове, кажете ден, дата, месец, когато решите. Давам ви, коята решите дата.“ Въпреки че свирихме пред трима човека, които са част от клуба. Така че човек никога не знае. Това е шоу, което ми се е запечатало – да знаеш, че не си достатъчно велик, за да свириш пред малко хора. Може да са двама човека, но те са дошли там, за да те слушат. Нищо не е даром.
Васко Първановски: Такива моменти те научават да цениш това, което имаш. И може би да имаш една идея по-разумно отношение към хората и света.
Боян (Бонзи) Георгиев: Имали сме много емоционални и различни концерти. С Pantera в бившата Арена „Армеец“ по-миналата година, двайсет и пет годишнината в „Маймунарника“, „The Wet Acoustic“, концертът в зала „Христо Ботев“… Но аз до ден днешен помня концерта, когато още бяхме Каскадьори. С Васко Кръпката свирихме в един дом за деца с увреждания. Много емоционален концерт. Не беше планирано да се свири „Кучето от крайния квартал“, но те си я пожелаха. И само като запя Васко: „Родих се случайно…“ – всички ревем и свирим. Децата се забавляват, ние тъжим. Но това наистина е един от най-емоционалните моменти.
А на друга група?
Боян (Бонзи) Георгиев: Black Sabbath 2005 година!
Васко Райков: Black Sabbath – оригинален състав, стадион „Локомотив“, София. Може би това беше един от най-мечтаните ни концерти, от гледна точка на това, че ние се бяхме отказали, че някой ден ще видим Black Sabbath. Надявахме се поне Ozzy да гледаме. И 2005 година те се появиха с подгряващи Black Label Society. Това беше един от концертите, който тогава като тийнейджъри ни взриви генерално. Едно нещо, което мога да дам като съвет, е – подкрепяйте локалната сцена, отидете на концерт, зарежете социалните мрежи. Когато присъствате на едно шоу на живо, нещата изглеждат по по-различен начин. Направете си снимка, направете си видеоклип, качете го, където намерите за добре, а след това си приберете телефона в джоба и се насладете на шоуто. Ако искате, затворете очи, ако искате – недейте. Просто отделете чувство за музиката – да може да ви попие. Ходете на концерти, театър, кино, защото това изгражда един характер, който в Tik Tok, Instagram и Facebook, няма да получите!
…започват да звучат Black Sabbath – „N.I.B.“…
Мартин Стоянов: Eто ги!
снимка: Licata.bg
Какво ново в плейстата ви от любими песни? Имате ли нови музикални открития?
Васко Първановски: Аз слушам Gary Clark Jr. и един изпълнител, който малко хора знаят – Donny Hathaway. Постоянно продължавам да търся и проверявам всичко ново излязло. По-скоро ровя за нещо по-старо. Повече ме интересува, честно казано.
Мартин Стоянов: Мое ново-старо откритие са Dixie Dregs. Стийв Морз е свирил там. Това слушам в последно време.
Васко Райков: Моите саундтракове, които слушам последно, са „Frozen“ и „Hotel Transylvania“. Мога буквално да пея цели песни оттам, но мисля да оставя тази работа на дъщеря ми!
Боян (Бонзи) Георгиев: И аз имам този проблем, че предпочитам да чуя някоя от любимите ми банди, отколкото нещо ново. Опитвам се да търся нови неща. Последното, което открих преди няколко години, благодарение на Васко, е Alexisonfire – готина банда. И също така Dallas Green (City and Colour). Заедно с Pink имат един албум – „You and Me“. И гледам да наваксам с неща на големите барабанисти, които съм пропуснал. Също по-експериментални барабанни неща, освен класиките Black Sabbath, Led Zeppelin, Jethro Tull. Metallica слушам откакто изкараха „Hardwired…to Self-Destruct“. С този албум ме направиха фен.
снимка: Licata.bg
Имам въпрос към теб, свързан с предаването ти по Радио „Тангра Мега Рок“. Голям фен съм. За мен това е най-доброто радио, с най-хубавите гласове. Може ли да ми разкажеш повече за радиото и предаването ти?
Васко Райков: Преди 13 години Васил Върбанов ми се обади един ден – вече бяхме свирили на първия Spirit of Burgas – и каза: „Васе, може ли да минеш през радиото да говорим за нещо?“(преправя си гласа като на Васил Върбанов) Помислих, че ме вика да говорим за следващия Spirit of Burgas – къде да се вместим в сетлиста. А той ми каза: „Хайде да направиш едно радиошоу тук в „Тангра Мега Рок“, при което аз му отговорих: „Ти нормален ли си?! Аз – радиоводещ!?“, а той: „Защо?“ – с неговия критичен поглед. „Как си представяш аз да водя радиопредаване?“. Той каза: „Гледай сега, погледни така нещата: може да пускаш каквото искаш, може да кажеш каквото искаш. Ако искаш, мълчи два часа по радиото, все ми е тая. Ти си прецени.“ Аз го попитах дали мога да си помисля и след половин час им разказах и на тях, защото се видяхме в студиото. Все пак радиото си е ангажимент. Отнема време да подготвиш гости, тема за разговор. И не на втора ръка, разбира се, аз не водя просто предаване. Аз съм production manager, което означава, че се занимавам с продукционната организация на концерти като Chris Cornell, Marillion, Apocalyptica… Това е безобразен опит и виждаш как се случват нещата в световния шоубизнес, защото там изискванията са много по-различни от България. За мен лично това беше голямо отваряне на очите.
А самото предаване е тотален мармалад. От cooking шоу по радиото сме стигали до това да каним хора като Атанас Пелтеков, който вече седма година е в експедицията на Антарктида за България. Доктор Георги Личев, който е един от водещите кардиолози в България. Моето предаване е отворено за всички групи, които искат да участват. Радиопредаването е част от моята персона на трети план, защото за мен Odd Crew винаги е номер едно.
Аз в никакъв случай не съм радиоводещ. До ден днешен смея да твърдя, че не мога да водя радиопредаване.
снимка: Licata.bg
Кога ще излезе „Dark Matters“ part IV? И какво следва след това?
Васко Райков: Четвъртата част трябва да излезе тази година – задължително. Това е планът, а когато си наумим нещо, много трудно се предаваме. Но това ще бъде последната част от „Dark Matters“! Обещавам – аз лично напускам, ако има part V! Следващият албум ще бъде нещо друго. Никой не знае какво.
Боян (Бонзи) Георгиев: Всичките ни албуми са така. Ако някой преслуша дискографията ни, единствените албуми, които звучат като все едно е една банда, са „Dark Matters“, които всъщност са четири части на един албум.
Васко Райков: Нито Odd Crew, нито Каскадьори са звучали албум за албум по един и същ начин. И това е най-хубавото нещо, защото ние обичаме да експериментираме със себе си. И не искаме да стоим на едно място. Съжаляваме, ако сме разочаровали някого, който е очаквал, че след „Beyond the Shell“, e трябвало да дойде „Beyond the Shell“ – II. Ето, сега има четири „Dark Matters“, надявяме се да ви стигат! На нас ни стигат, време е за нещо друго.
За финал – за какво мечтаете днес?
Мартин Стоянов: Да мине концертът без технически проблеми. (смеят се) Доста семпло, но това е важно.
Боян (Бонзи) Георгиев: Мога да кажа още от същото!
Васко Първановски: Наистина искам да сме живи и здрави. И да правим това, което обичаме. И да се радваме.
Васко Райков: Мечтая винаги духовно да ми стига това, което имам. И да не ламтя за повече. Винаги искам да се развиваме и да правим още, но да остана благодарен пред себе си за това, което вече имам. Това е моята мечта.
А аз ще ви кажа, че днес сбъднахте една моя мечта! Много благодаря! Продължавайте да правите това, което обичате, защото радвате и помагате на много хора, включително и на мен!
Васко Райков: Дано. Музиката е за това. Изкуството е за това – да спасява души.
Васко Първановски: Трябва да се наслаждаваме и да го живеем този живот.
Васко Райков: Нека да споделяме живота и да бъдем усмихнати – една идея повече. Депресията си е депресия. Усмивката носи нещо друго. Депресията не пречи на усмивката. Не забравяйте.
Благодаря ви, Odd Crew! За музиката, която ме крепи, за отделеното време, приятелското отношение, отворените обятия, с които ме посрещнахте и за ценния разговор!
на брега на Егейско море
снимка: Бояна Димитрова
No responses yet